Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Thalidomide Celgene (Thalidomide Pharmion) (thalidomide) – кратка характеристика на продукта - L04AX02

Updated on site: 10-Oct-2017

Наименование на лекарствотоThalidomide Celgene (Thalidomide Pharmion)
ATC кодL04AX02
Веществоthalidomide
ПроизводителCelgene Europe Limited  

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Thalidomide Celgene 50 mg твърди капсули

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка капсула съдържа 50 mg талидомид (thalidomide).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула

Бели непрозрачни капсули, маркирани с “Thalidomide Celgene 50 mg”.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Thalidomide Celgene в комбинация с мелфалан и преднизон като първа линия на лечение на пациенти на възраст ≥ 65 години, с нелекуван мултиплен миелом или неподходящи за химиотерапия с високи дози.

Thalidomide Celgene се предписва и отпуска в съответствие с Програмата за превенция на бременността при лечение с Thalidomide Celgene (вж. точка 4.4).

4.2Дозировка и начин на приложение

Лечението с талидомид трябва да се започва и мониторира под контрола на лекари с опит в областта на терапията с имуномодулиращи или химиотерапевтични средства и пълно разбиране на рисковете, свързани с терапията с талидомид и познаване на изискванията за мониториране.

Дозировка

Препоръчителна доза:

Препоръчителната доза талидомид е 200 mg на ден, приети перорално.

Трябва да се използва максимум 12 цикъла по 6 седмици (42 дни).

Таблица 1: Начални дози талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон

Възраст

AБН

 

Брой

Талидомидa,б

Мелфаланв,г,д

Преднизоне

(години)

(/µl)

 

тромбоцити

 

 

 

 

 

 

(/µl)

 

 

 

≤ 75

≥ 1 500

И

≥ 100 000

200 mg

0,25 mg/kg

2 mg/kg

 

 

 

 

дневно

дневно

дневно

≤ 75

< 1 500,

ИЛИ

< 100 000, но

200 mg

0,125 mg/kg

2 mg/kg

 

но ≥ 1 000

 

≥ 50 000

дневно

дневно

дневно

> 75

≥ 1 500

И

≥ 100 000

100 mg

0,20 mg/kg

2 mg/kg

 

 

 

 

дневно

дневно

дневно

> 75

< 1 500,

ИЛИ

< 100 000, но

100 mg

0,10 mg/kg

2 mg/kg

 

но ≥ 1 000

 

≥ 50 000

дневно

дневно

дневно

a Доза талидомид веднъж дневно преди лягане в дните 1 до 42 от всеки 42-дневен цикъл.

б Поради седативния ефект, асоцииран с талидомид, за приложението преди лягане се знае, че общо взето подобрява поносимостта. в Доза мелфалан веднъж дневно в дните 1 до 4 от всеки 42-дневен цикъл.

г Доза мелфалан: да се намали с 50 % при умерена (креатининов клирънс: ≥ 30 но < 50 ml/min) или тежка (CrCl: < 30 ml/min) степен на бъбречна недостатъчност.

д Максимална дневна доза мелфалан: 24 mg (пациенти ≤ 75-годишна възраст) или 20 mg (пациенти > 75 годишна възраст). е Доза преднизон веднъж дневно в дни 1 до 4 от всеки 42-дневен цикъл.

Пациентите трябва да бъдат мониторирани за: тромбоемболични събития, периферна невропатия, обриви/кожни реакции, брадикардия, синкоп, сънливост, неутропения и тромбоцитопения (вж. точки 4.4 и 4.8). Може да се наложи забавяне, намаляване или прекратяване на дозата, в зависимост от оценката по критериите на Национален институт за рака

(САЩ) - Общи критерии за токсичност (National Cancer Institute Common Toxicity Criteria, NCI CTC).

Тромбоемболични събития

Поне през първите 5 месеца от лечението трябва да се прилага тромбопрофилактика, особено при пациенти с допълнителни тромботични рискови фактори. Трябва да се препоръчват профилактично антитромботични лекарствени продукти като ниско молекулни хепарини или варфарин. Решението за предприемане на антитромботични профилактични мерки трябва да се взема след внимателна оценка на съществуващите рискови фактори при всеки отделен пациент

(вж. точки 4.4, 4.5 и 4.8).

Ако пациентът развие някакви тромбоемболични събития, лечението трябва да бъде прекратено и да се започне стандартна антикоагулантна терапия. След стабилизиране на състоянието на пациента с антикоагулантно лечение и овладяване на възможни усложнения от тромбоемболичното събитие, лечението с талидомид може да бъде възобновено при първоначалната доза, в зависимост от оценката на съотношението полза/риск. Пациентът трябва да продължи антикоагулантната терапия по време на курса на лечение с талидомид.

Неутропения

Общият брой и диференциалната картина на белите кръвни клетки трябва да се следят постоянно в съответствие с методичните указания по онкология, особено при пациенти, които може да са по-предразположени към неутропения. Може да се наложи забавяне, намаляване или прекратяване на дозата, в зависимост от оценката по критериите на NCI CTC.

Тромбоцитопения

Броят на тромбоцитите трябва да се следи постоянно в съответствие с методичните указания по онкология. Може да се наложи забавяне, намаляване или прекратяване на дозата, в зависимост от оценката по критериите на NCI CTC.

Периферна невропатия

Промените в дозата, поради периферна невропатия са описани в Таблица 2.

Таблица 2: Препоръчителни промени в дозата при свързана с Thalidomide Celgene невропатия при първа линия лечение на мултиплен миелом

Тежест на невропатията

 

Модификация на дозата и схемата

1-ва степен (парестезия, слабост и/или загуба

 

Продължавайте да наблюдавате пациента с

на рефлекси) без загуба на функция

 

клинични прегледи. Обмислете намаляване на

 

 

дозата, ако симптомите се влошат.

 

 

Намаляването на дозата обаче не е последвано

 

 

непременно от подобряване на симптомите.

2-ра степен (пречи на функцията, но не и на

 

Намалете дозата или прекъснете лечението и

дейностите от ежедневието)

 

продължете да мониторирате пациента с

 

 

клинични и неврологични прегледи.

 

 

Прекъснете лечението, ако липсва подобрение

 

 

или невропатията продължи да се влошава.

 

 

Ако невропатията отзвучи до 1-ва степен или

 

 

до още по-добро състояние, лечението може

 

 

да се възобнови, ако съотношението

 

 

полза/риск е благоприятно.

 

3-та степен (пречи на дейностите от

Прекратете лечението.

ежедневието)

 

 

 

4-та степен (инвалидизираща невропатия)

Прекратете лечението.

Популация в старческа възраст

Не се препоръчват специфични корекции на дозата при пациенти в старческа възраст ≤ 75- години. За пациенти > 75-годишна възраст препоръчителната начална доза талидомид е 100 mg на ден. Началната доза мелфалан е намалена за пациенти в старческа възраст > 75 години, като се имат предвид изходния костно-мозъчен резерв и бъбречната функция. Препоръчителната начална доза мелфалан е от 0,1 до 0,2 mg/kg дневно, в зависимост от костно-мозъчния резерв, заедно с допълнително намаление на дозата с 50% при умерена (креатининов клирънс: ≥ 30,

но < 50 ml/минута) или тежка (CrCl: < 30 ml/минута) степен на бъбречна недостатъчност. Максималната дневна доза мелфалан е 20 mg при пациенти > 75-годишна възраст (вж. Таблица 1).

Пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане

Thalidomide Celgene не е проучван официално при пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция. Няма конкретни препоръки относно дозата при тези популации пациенти. Пациентите с тежко органно увреждане трябва да бъдат внимателно наблюдавани за нежелани реакции.

Педиатрична популация

Няма съответно приложение на Thalidomide Celgene в педиатричната популация за показанието мултиплен миелом.

Начин на приложение

Thalidomide Celgene трябва да се приема като единична доза преди лягане, за да се намали въздействието на предизвиканата от него сънливост. Лекарственият продукт може да се приема със или без храна.

Препоръчва се да се натисне само единият край на капсулата, за да се извади от блистера, като така се намалява рискът от деформирането или счупването й.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към талидомид или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Бременни жени (вж. точка 4.6).

Жени с детероден потенциал, освен ако не са изпълнени всички условия по Програмата за превенция на бременността при лечение с Thalidomide Celgene (вж. точки 4.4 и 4.6).

Пациенти, които не са в състояние да спазват задължителните контрацептивни мерки (вж. точка 4.4).

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Тератогенни ефекти

Талидомид е вещество със силна тератогенност при хора, предизвикващо тежки и животозастрашаващи вродени малформации с висока честота. Талидомид не трябва никога да се използва от бременни жени или от жени, които биха могли да забременеят, освен ако не са изпълнени всички условия на Програмата за превенция на бременност при лечение с Thalidomide Celgene. Всички пациенти от мъжки и женски пол трябва да отговарят на условията, посочени в Програмата за превенция на бременността при лечение с

Thalidomide Celgene.

Критерии за жени без детероден потенциал Счита се, че дадена пациентка или партньорка на пациент от мъжки пол притежава детероден

потенциал, освен ако отговаря на поне един от следните критерии:Възраст 50 години и в аменорея с естествено начало от 1 година*

Преждевременна овариална недостатъчност, потвърдена от специалист-гинекологИзвършена в миналото двустранна салпингооофоректомия или хистеректомия

XY генотип, синдром на Търнър, агенезия на матката.

*Аменорея след терапия за рак не изключва наличие на детероден потенциал.

Консултиране Талидомид е противопоказан при жени с детероден потенциал, освен ако всички от следните условия се изпълнят:

Да разбира тератогенния риск за плодаДа разбира нуждата от ефективна контрацепция без прекъсване 4 седмици преди началото

на лечението, през целия курс на лечението и 4 седмици след края на лечениетоДори ако дадена жена с детероден потенциал има аменорея, тя трябва да изпълнява всички съвети за прилагане на ефективна контрацепцияДа е способна да спазва мерките за ефективна контрацепция

Да бъде информирана и да разбира потенциалните последствия от евентуално забременяване, както и нуждата бързо да потърси консултация, ако съществува риск от бременностДа разбира нуждата да започне лечението веднага след като е отпуснат талидомид след

отрицателен тест за бременностДа разбира нуждата и да е съгласна да се подлага на тест за бременност на всеки 4 седмици

Да потвърди, че разбира рисковете и необходимите предпазни мерки, свързани с използването на талидомид.

Тъй като талидомид се открива в спермата, приемащите талидомид пациенти от мъжки пол трябва да отговарят на следните условия:

Да разбират тератогенния риск, ако имат полов контакт с бременна жена или жена с детероден потенциалДа разбират нуждата от използване на презерватив, ако имат полов контакт с бременна

жена или жена с детероден потенциал, която не използва ефективна контрацепция.

Предписващият лекар трябва да се увери, че:

Пациентът отговаря на условията на Програмата за превенция на бременността при лечение с Thalidomide Celgene

Пациентът потвърждава, че разбира горепосочените условия.

Контрацепция Жените с детероден потенциал трябва да използват един ефективен контрацептивен метод в

продължение на 4 седмици преди терапията, по време на терапията и в продължение на 4 седмици след терапията с талидомид, като правят това дори в случай на прекъсване на приема на дозите, освен ако пациентката не поеме ангажимента за пълно и непрекъснато въздържание от полов живот, потвърждавано ежемесечно. Ако не използва ефективна контрацепция, пациентката трябва да бъде насочена, за предпочитане към съответно обучен медицински специалист, за съвет относно контрацепцията, за да може да започне да я прилага.

Следните методи могат да се разглеждат като примери за ефективна контрацепция:Субкутанен хормонален имплантатВътрематочно средство (ВМС, спирала), освобождаващо левоноргестрелМедроксипрогестерон ацетат депо

Прекъсване на маточните тръби (стерилизация)

Полови сношения само с вазектомиран партньор; вазектомията трябва да бъде потвърдена с две отрицателни изследвания на семенната течност

Инхибиращи овулацията, съдържащи само прогестерон таблетки (т.е. дезогестрел).

Поради повишения риск от венозна тромбоемболия при пациенти с мултиплен миелом, комбинираните перорални контрацептиви не се препоръчват (вж. точка 4.5). Ако дадена пациентка в момента използва комбинирани перорални контрацептиви, тя трябва да премине на някой от горепосочените ефективни методи. Рискът от венозна тромбоемболия продължава до 4-6 седмици след спиране на комбинирания перорален контрацептив.

Тестове за бременност При жените с детероден потенциал трябва да се провеждат тестове за бременност под

медицински контрол, както е посочено по-долу, с минимална чувствителност 25 mIU/ml. Това изискване включва и жените с детероден потенциал, които практикуват пълно и непрекъснато въздържание от полов живот.

Преди започване на лечението

Тест за бременност под медицински контрол трябва да бъде извършен по време на консултацията за предписване на талидомид или в рамките на 3 дни преди посещението при предписващия лекар и след като пациентката е използвала ефективна контрацепция за период от поне 4 седмици преди това. Тестът трябва да потвърди, че пациентката не е бременна, когато започва лечението с талидомид.

Проследяване и край на лечението

Тестът за бременност под медицински контрол трябва да бъде повтарян на всеки 4 седмици, включително 4 седмици след края на лечението. Тези тестове за бременност трябва да бъдат извършвани в деня на посещението за предписване или в рамките на 3 дни преди посещението при предписващия лекар.

Мъже Тъй като талидомид се открива в спермата, по време на лечението с талидомид и за период от

1 седмица след прекъсване на приема и/или при спиране на лечението, пациентите от мъжки пол трябва да използват презервативи, ако партньорката им е бременна или е жена с детероден потенциал, която не използва ефективна контрацепция.

Ограничения при предписване и отпускане

При жените с детероден потенциал предписанието на Thalidomide Celgene трябва да се ограничава до 4 седмици на лечение, като продължаването на лечението изисква нова рецепта. В идеалния случай тестът за бременност, издаването на рецепта и отпускането трябва да се извършват в един и същ ден. Талидомид трябва да се отпусне в рамките на максимално 7 дни след издаването на рецептата.

При всички останали пациенти предписанието на Thalidomide Celgene трябва да се ограничава до 12 седмици като продължението на лечението изисква нова рецепта.

Допълнителни предпазни мерки Пациентите трябва да бъдат инструктирани никога да не преотстъпват този лекарствен продукт

на друго лице и да връщат всички неизползвани капсули на своя фармацевт в края на лечението.

Пациентите не трябва да даряват кръв или сперма по време на терапията или за период от 1 седмица след спиране на приема на талидомид.

Обучителни материали За да бъдат подпомогнати пациентите в избягването на фетална експозиция на талидомид и за да

се осигури допълнителна важна информация за безопасност, Притежателят на разрешението за употреба трябва да предостави на медицинските специалисти обучителни материали. Програмата за превенция на бременността при лечение с Thalidomide Celgene засилва предупрежденията за тератогенността на талидомид, предоставя съвети относно контрацепцията преди началото на терапията и осигурява ръководство във връзка с нуждата от провеждане на тестове за бременност. Лекарят трябва да дава на жените с детероден потенциал и при необходимост, на

пациентите от мъжки пол, пълна информация за пациента относно тератогенния риск и мерките за превенция на бременността, както е посочено в Програмата за превенция на бременността при лечение с Thalidomide Celgene.

Аменорея Употребата на талидомид може да бъде асоциирана с менструални нарушения, включително и

аменорея. Трябва да се предположи, че аменореята по време на лечение с талидомид е в резултат на бременност, докато не се потвърди с медицински преглед, че пациентката не е бременна. Не е изяснен конкретния механизъм, по който талидомид може да причини аменорея. Съобщените събития възникнали при млади (предменопаузални) жени (средна възраст 36 години), получаващи талидомид, за показания несвързани с мултиплен миелом, са настъпили в рамките на 6 месеца след започване на терапията и отзвучават след прекратяването на талидомид. В документирани съобщения на случаи с хормонална оценка, събитието аменорея се асоциира с понижени нива на естрадиола и повишени нива на FSH/LH. Когато са налични, антиовариалните антитела са отрицателни, а нивото на пролактин е в нормални граници.

Сърдечносъдови нарушения

Инфаркт на миокарда

При пациенти, получаващи талидомид, се съобщава за инфаркт на миокарда (ИМ), особено ако имат известни рискови фактори. Пациенти с известни рискови фактори за ИМ, включително предишна тромбоза, трябва да се наблюдават внимателно и да се предприемат действия в опит да се сведат до минимум всички изменяеми рискови фактори (напр. пушене, хипертония и хиперлипидемия).

Венозни и артериални тромбоемболични събития

Пациенти, лекувани с талидомид, имат повишен риск от венозна тромбоемболия (като дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия) и артериална тромбоемболия (като инфаркт на миокарда и цереброваскуларно събитие) (вж. точка 4.8). Рискът изглежда най-голям през първите 5 месеца от терапията. Препоръките за профилактика на тромбозата и дозиране/антикоагулантна терапия са дадени в точка 4.2.

Анамнеза за тромбоемболични събития или съпътстващо приложение на еритропоетични средства или други средства, като например хормонозаместваща терапия, също могат да увеличат тромбоемболичния риск при тези пациенти. Следователно, тези средства трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с мултиплен миелом, които приемат талидомид с преднизон и мелфалан. Особено концентрацията на хемоглобин над 12g/dl трябва да води до прекратяване на еритропоетичните средства. Трябва да се предприемат действия в опит да се сведат до минимум всички изменяеми рискови фактори (напр. пушене, хипертония и хиперлипидемия).

Пациентите и лекарите се съветват да следят за признаци и симптоми на тромбоемболия. Пациентите трябва да се инструктират да търсят лекарска помощ, ако развият симптоми като задух, болка в гърдите, отоци по ръцете или краката.

Периферна невропатия Периферната невропатия е много честа и потенциално тежка нежелана реакция при лечение с

талидомид, която може да причини необратимо увреждане (вж. точка 4.8). В проучване фаза 3, медианата на времето до първото събитие на невропатия е 42,3 седмици.

Ако пациентът развие периферна невропатия, следвайте инструкциите за промяна на дозата и схемата, посочени в точка 4.2.

Препоръчва се внимателното мониториране на пациенти за симптоми на невропатия. Тези симптоми включват парестезия, дизестезия, дискомфорт, нарушена координация или слабост.

Преди началото на терапията с талидомид се препоръчва пациентите да бъдат подлагани на клиничен и неврологичен преглед, а по време на лечението да се провежда редовно рутинен

мониторинг. Лекарствени продукти, за които е известно, че са свързани с невропатия трябва да бъдат използвани с повишено внимание при пациенти, приемащи талидомид (вж. точка 4.5).

Талидомид също така може потенциално да влоши съществуваща вече невропатия и затова не трябва да се използва при пациенти с клинични симптоми на периферна невропатия, освен ако клиничните ползи не превишават рисковете.

Синкоп, брадикардия и атриовентрикуларен блок Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за синкоп, брадикардия и атриовентрикуларен блок;

като може да се наложи намаляване на дозата или прекъсване на лечението.

Белодробна хипертония При пациентите, лекувани с талидомид, се съобщават случаи на белодробна хипертония, някои

от тях летални. Преди започване и по време на терапията с талидомид пациентите трябва да бъдат оценени за признаци и симптоми на подлежащо сърдечно-белодробно заболяване.

Хематологични нарушения

Неутропения

Честотата на неутропения от 3-та или 4-та степен, съобщавана като нежелана реакция, е по- висока при пациенти с мултиплен миелом, получаващи МПТ (мелфалан, преднизон, талидомид), отколкото при получаващите МП (мелфалан, преднизон): съответно 42,7 % спрямо 29,5 % (проучване IFM 99-06). За талидомид се съобщават нежелани лекарствени реакции от постмаркетинговия опит като фебрилна неутропения и панцитопения. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани и може да се наложи забавяне, намаляване или прекратяване на дозата (вж. точка 4.2).

Тромбоцитопения

При пациенти с мултиплен миелом, получаващи МПТ, се съобщава за тромбоцитопения, включително нежелани лекарствени реакции от 3-та или 4-та степен. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани и може да се наложи забавяне, намаляване или прекратяване на дозата (вж.

точка 4.2). Препоръчително е пациентите и лекарите да са бдителни за признаци и симптоми на кървене, вкл. на петехии, епистаксис и стомашно-чревен кръвоизлив, особено в случаите на едновременно прилагане на лекарства, което може да причини кръвоизлив (вж. точка 4.8).

Чернодробни нарушения Съобщават се чернодробни нарушения, главно отклонения във функционалните чернодробни

показатели. Не се открива конкретна закономерност между хепатоцелуларните и холестатичните отклонения, като някои случаи са със смесена проява. Мнозинството от реакциите възникват в рамките на първите 2 месеца от терапията и отшумяват спонтанно без лечение след спирането на талидомид. Пациентите трябва да се наблюдават за чернодробната им функция, особено в случай на съществуващо чернодробно нарушение или едновременно прилагане на лекарство, което може да причини чернодробна дисфункция (вж. точка 4.8).

Кожни реакции Ако в който и да е момент пациентът получи токсична кожна реакция, напр. синдром на

Stevens-Johnson, лечението трябва да бъде окончателно прекратено.

Сънливост Талидомид често предизвиква сънливост. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да избягват

ситуации, при които сънливостта може да бъде проблем и да потърсят медицинска консултация преди да приемат други лекарствени продукти, за които е известно, че предизвикват сънливост. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани и може да се наложи намаляване на дозата.

Пациентите трябва да бъдат информирани за възможността от нарушаване на психични и/или физически способности, необходими за изпълнение на свързани с риск задачи (вижте точка 4.7).

Тумор-лизис синдром Пациентите с висок туморен товар преди започване на лечението са с риск за развитие на тумор-

лизис синдром. Тези пациенти трябва да се наблюдават внимателно и да се вземат подходящи предпазни мерки.

Инфекции Пациентите трябва да се наблюдават за тежки инфекции, включително сепсис и септичен шок.

При пациенти, получаващи талидомид, се съобщават случаи на вирусна реактивация включително сериозни случаи на реактивация на херпес зостер или вируса на хепатит В (HBV).

Някои от случаите на реактивация на херпес зостер водят до дисеминиран херпес зостер, което налага временно спиране на лечението с талидомид и подходящо антивирусно лечение.

Някои от случаите на реактивация на HBV прогресират до остра чернодробна недостатъчност и довеждат до спиране на лечението с талидомид. Преди започване на лечение с талидомид трябва да се установи вирусният статус на хепатит В. За пациенти, чиито резултати са позитивни за HBV инфекция, се препоръчва консултация с лекар с опит в лечението на хепатит В.

Пациенти, които преди това са били инфектирани, трябва да се наблюдават внимателно за признаци и симптоми на вирусна реактивация, включително активна HBV инфекция, по време на терапията.

Остра миелоидна левкемия (AML) и миелодиспластични синдроми (MDS) Статистически значимо увеличение на AML и MDS се наблюдава в едно продължаващо

клинично проучване при пациенти с нелекуван преди това мултиплен миелом (ММ), получаващи комбинация от мелфалан, преднизон и талидомид (МПТ). Рискът се увеличава с времето и е около 2 % след две години и около 4 % след три години. При новодиагностицирани пациенти с ММ, получаващи леналидомид, се наблюдава и увеличена честота на втори първични злокачествени заболявания (ВПЗЗ). Сред инвазивните ВПЗЗ се наблюдават случаи на MDS/AML при пациенти, получаващи леналидомид в комбинация с мелфалан, или непосредствено след висока доза мелфалан и автоложна трансплантация на стволови клетки.

Ползата, постигана с талидомид, и рискът от AML и MDS трябва да се отчетат преди да се започне лечение с талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон. Лекарите трябва внимателно да преценят пациентите преди и по време на лечението, като използват стандартен скрининг за рак, и да назначат лечение в съответствие с разрешеното показание.

Пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане Проучвания, проведени при здрави индивиди и пациенти с мултиплен миелом, предполагат, че

Thalidomide не се повлиява в значителна степен от бъбречната или чернодробната функция (вж. точка 5.2). Това обаче не е официално проучвано при пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция; ето защо пациентите с тежко бъбречно или чернодробно увреждане трябва да бъдат внимателно наблюдавани за всякакви нежелани ефекти.

Алергични реакции Съобщава се за случаи на алергични реакции/ангиоедем. При появата на обрив приложението на

талидомид трябва да се прекрати и да се възобнови само след подходяща клинична оценка. Ако се получи ангиоедем, лечението с талидомид не трябва да се възобновява.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Талидомид се метаболизира от цитохром P450 изоензимите в ниска степен и по тази причина е малко вероятно да възникнат клинично значими взаимодействия с лекарствени продукти, които са инхибитори и/или индуктори на тази ензимна система. Неензимната хидролиза на талидомид, която е основният механизъм на клирънс, предполага нисък потенциал за междулекарствени взаимодействия с талидомид.

Засилване на седативния ефект на други лекарствени продукти Талидомид притежава седативни свойства и затова може да засили седирането, предизвикано от

анксиолитици, хипнотици, антипсихотици, антихистамини (H1 блокери), опиеви производни, барбитурати и алкохол. Талидомид трябва да се прилага с повишено внимание в комбинация с лекарствени продукти, предизвикващи сънливост.

Брадикарден ефект Тъй като талидомид притежава потенциал да предизвиква брадикардия, лекарствени продукти,

притежаващи същите фармакодинамични ефекти, като напр. активни вещества за които е известно, че причиняват torsade de pointes, бета-блокери или антихолинестеразни средства, трябва да се прилагат с повишено внимание.

Лекарствени продукти, за които е известно, че причиняват периферна невропатия Лекарствени продукти, за които е известно, че са свързани с периферна невропатия (напр.

винкристин и бортезомиб) трябва да се използват с повишено внимание при пациенти, приемащи талидомид.

Хормонални контрацептиви Талидомид не взаимодейства с хормоналните контрацептиви. Фармакокинетичните профили на

норетиндрон и етинил естрадиол са проучени при 10 здрави жени след прилагане на еднократна доза, съдържаща 1,0 mg норетиндрон ацетат и 0,75 mg етинил естрадиол. Резултатите до достигане на стационарно състояние при и без едновременно прилагане на 200 mg/ден талидомид са сходни. Комбинирани хормонални контрацептиви обаче не се препоръчват, поради повишения риск от венозна тромбоемболична болест.

Варфарин

При многократно приложение, дози от 200 mg талидомид веднъж на ден за 4 дни нямат ефект върху международното нормализирано съотношение (INR) при здрави доброволци. Поради повишения риск от тромбоза при онкологични пациенти обаче, както и в резултат на потенциално ускорения метаболизъм на варфарин в присъствие на кортикостероиди, се препоръчва внимателно мониториране на стойностите на INR по време на лечение с комбинацията талидомид-преднизон, както и през първите седмици след неговия край.

Дигоксин

Талидомид не взаимодейства с дигоксин. Приложението на многократни дози от 200 mg талидомид при 18 здрави доброволци от мъжки пол няма забележим ефект върху фармакокинетиката на единична доза дигоксин. В допълнение, приложението на единична доза от 0,5 mg дигоксин няма забележим ефект върху фармакокинетиката на талидомид. Не е известно дали ефектът ще бъде различен при пациенти с мултиплен миелом.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал/контрацепция при мъже и жени Жени с детероден потенциал трябва да използват един ефективен контрацептивен метод в

продължение на 4 седмици преди началото на терапията, през целия курс на терапията и в продължение на 4 седмици след края на терапията с талидомид (вж. точка 4.4). Ако при жена на лечение с талидомид се установи бременност, лечението трябва да бъде прекратено незабавно и пациентката трябва да бъде насочена към лекар, специализиран или с опит в тератологията за оценка и съвет.

Тъй като талидомид се открива в спермата, по време на лечението с талидомид и за период от 1 седмица след прекъсване на приема и/или при спиране на лечението, пациентите от мъжки пол трябва да използват презервативи, ако партньорката им е бременна или е жена с детероден потенциал, която не използва ефективна контрацепция. Ако се установи бременност при партньорка на пациент от мъжки пол, който е на лечение с талидомид, партньорката трябва да бъде насочена към лекар, специализиран или с опит в тератологията за оценка и съвет.

Бременност Талидомид е противопоказан по време на бременност и при жени с детероден потенциал, освен

ако са изпълнени условията на Програмата за превенция на бременността при лечение с

Thalidomide Celgene (вж. точка 4.3).

Талидомид е вещество със силна тератогенност при хора и предизвиква тежки и животозастрашаващи вродени малформации с висока честота (около 30 %) като: ектромелия (амелия, фокомелия, хемимелия) на горните и/или долните крайници, микротия с аномалия на външния слухов проход (завършва сляпо или липсва), лезии на средното и вътрешното ухо (по- редки), очни лезии (анофталм, микрофталм), вродени сърдечни малформации, бъбречни аномалии. Описани са също и други по-редки аномалии.

Кърмене

Нe е известно дали талидомид се екскретира в човешката кърма. При проучвания върху животни е установено отделяне на талидомид в кърмата. Затова кърменето трябва да cе преустанови по време на терапия с талидомид.

Фертилитет В проучване при зайци не се установява ефект върху фертилитета на мъжките и женските,

въпреки че се наблюдава тестикуларна дегенерация при мъжките животни.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Thalidomide Celgene повлиява в малка или умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Талидомид може да причини умора, замаяност, сънливост и замъглено зрение (вж. точка 4.8). При такива оплаквания, пациентите трябва да се съветват да не шофират и да не работят с машини или да не изпълняват рискови задачи, докато са на лечение с талидомид.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност Може да се очаква повечето пациенти, които приемат талидомид, да получат нежелани реакции.

Най-често наблюдаваните нежелани реакции, свързани с използването на талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон са: неутропения, левкопения, запек, сънливост, парестезия, периферна невропатия, анемия, лимфопения, тромбоцитопения, замаяност, дизестезия, тремор и периферен едем.

В допълнение към горепосочените нежелани реакции в други клинични проучвания талидомид в комбинация с дексаметазон е предизвиквал много честата нежелана реакция - умора; чести нежелани реакции - транзиторно исхемично събитие, синкоп, вертиго, хипотония, промени в настроението, тревожност, замъглено зрение, гадене и диспепсия; и нечести нежелани реакции – цереброваскуларен инцидент, перфорация на дивертикул, перитонит, ортостатична хипотония и бронхит.

Клинично значимите нежелани реакции, свързани с използването на талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон или дексаметазон включват: дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия, периферна невропатия, тежки кожни реакции, включително синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза, синкоп, брадикардия и замаяност(вж. точки 4.2, 4.4 и 4.5).

Таблица на нежеланите лекарствени реакции В Таблица 3 се съдържат само нежеланите реакции, за които е установена основателна

причинно-следствена зависимост от лечението с лекарствения продукт. Представените честоти се базират на наблюденията по време на едно основно сравнително клинично проучване, в което се изследва ефектът на талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон при нелекувани по-рано пациенти с мултиплен миелом. В допълнение към нежеланите реакции, отбелязани в основното

проучване, след Таблица 3 са представени нежеланите реакции въз основа на постмаркетинговия опит с лекарствения продукт.

Честотите се дефинират като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10); нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100); редки (+ 1/10 000 до < 1/1 000); много редки (< 1/10 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всяко групиране, в зависимост от честотата, нежеланите реакции са представени в низходящ ред, по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 3: Честота на нежелани лекарствени реакции (НЛР) на талидомид в комбинация с мелфалан и преднизон

Системо-органни класове

Всички НЛР

Инфекции и инфестации

Чести

 

Пневмония

Нарушения на кръвта и лимфната система

Много чести

 

Неутропения

 

Левкопения

 

Анемия

 

Лимфопения

 

Тромбоцитопения

Психични нарушения

Чести

 

Объркване

 

Депресия

Нарушения на нервната система

Много чести

 

Периферна невропатия*

 

Тремор

 

Замаяност

 

Парестезия

 

Дизестезия

 

Сънливост

 

Чести

 

Нарушена координация

Сърдечни нарушения

Чести

 

Сърдечна недостатъчност

 

Брадикардия

Съдови нарушения

Чести

 

Дълбока венозна тромбоза*

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Чести

 

Белодробна емболия*

 

Интерстициална белодробна болест

 

Бронхопневмопатия

 

Диспнея

Стомашно-чревни нарушения

Много чести

 

Запек

 

Чести

 

Повръщане

 

Сухота в устата

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести

 

Токсични кожни ерупции

 

Обрив

 

Суха кожа

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Много чести

 

Периферен едем

 

Чести

 

Пирексия

 

Астения

 

Неразположение

* вижте точка 4.8 Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

 

Допълнителните нежелани реакции, които са свързани с постмаркетинговия опит с талидомид, но не са наблюдавани в основното сравнително клинично проучване, включват: токсична епидермална некролиза (вж. точка 4.4), интестинална обструкция, хипотиреоидизъм, сексуална дисфункция, тумор-лизис синдром (вж. точка 4.4), стомашно-чревни перфорации, алергични

реакции (свръхчувствителност, ангиоедем/уртикария) (вж. точка 4.4), увреден слух или глухота, бъбречна недостатъчност, инфаркт на миокарда (вж. точка 4.4), влошени симптоми на болестта на Parkinson, тежки инфекции (напр. фатален сепсис, включително септичен шок) (вж. точка 4.4), конвулсии, атриална фибрилация, атриовентрикуларен блок (вж. точка 4.4), менструални нарушения, включително аменорея (вж. точка 4.4), панкреатит, стомашно-чревен кръвоизлив (вж. точка 4.4), чернодробни нарушения (вж. точка 4.4), синдром на постериорна обратима енцефалопатия (PRES), белодробна хипертония (вж. точка 4.4) и вирусни инфекции, включително реактивация на херпес зостер и вируса на хепатит B (вж. точка 4.4).

Описание на избрани нежелани реакции

Нарушения на кръвта и лимфната система

Нежеланите реакции в областта на хематологичните нарушения са представени в сравнение със сравнителното рамо,тъй като сравнителният продукт има значим ефект върху тези нарушения (Таблица 4).

Таблица 4: Сравнение на хематологичните нарушения при комбинациите мелфалан, преднизон (МП) и мелфалан, преднизон, талидомид (МПТ) в проучване IFM 99-06 (вж. Точка 5.1)

 

n (% от пациентите)

 

MП (n=193)

 

MПT (n=124)

 

 

Степени 3 и 4*

Неутропения

57 (29,5)

 

53 (42,7)

Левкопения

32 (16,6)

 

32 (25,8)

Анемия

28 (14,5)

 

17 (13,7)

Лимфопения

14 (7,3)

 

15 (12,1)

Тромбоцитопения

19 (9,8)

 

14 (11,3)

* Критерии на СЗО

Допълнителни нежелани реакции от постмаркетинговия опит с талидомид, които не са наблюдавани при основното проучване, са фебрилна неутропения и панцитопения.

Тератогенност

Рискът от интерутеринна смърт или тежки вродени малформации, главно фокомелия, е изключително висок. Талидомид не трябва да се използва в нито един момент от бременността

(вж. точки 4.4 и 4.6).

Венозни и артериални тромбоемболични събития

Има съобщения за повишен риск от венозна тромбоемболия (като дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия) и артериална тромбоемболия (като инфаркт на миокарда и цереброваскуларно събитие) при пациенти, лекувани с талидомид (вж. точка 4.4).

Периферна невропатия

Периферната невропатия е много честа, потенциално тежка нежелана реакция при лечението с талидомид, която може да причини необратимо увреждане (вж. точка 4.4). По принцип, периферната невропатия се появява след хронична употреба в продължение на месеци. Съществуват, обаче и съобщения след относително краткотрайна употреба. Случаите на невропатия, водещи до прекратяване на лечението, намаляване на дозата или прекъсване на лечението се увеличават в зависимост от кумулативните дози и продължителността на терапията. Симптомите могат да се появят известно време след спиране на лечението с талидомид и могат да отзвучат бавно или въобще да не отзвучат.

Синдром на постериорна обратима енцефалопатия (PRES) / Синдром на обратима постериорна левкоенцефалопатия (RPLS)

Съобщават се случаи на PRES/ RPLS. Признаците и симптомите включват нарушение на зрението, главоболие, гърчове и променен психичен статус, със или без свързана хипертония. Диагнозата на PRES/RPLS изисква потвърждение чрез образно изследване на мозъка.

Мнозинството от съобщените случаи са имали потвърдени рискови фактори за PRES/RPLS, включително хипертония, бъбречно увреждане и едновременна употреба на високи дози кортикостероиди и/или химиотерапия.

Остра миелоидна левкемия (AML) и миелодиспластични синдроми (MDS)

AML и MDS се съобщават от едно продължаващо клинично проучване при пациенти с преди това нелекуван мултиплен миелом, получаващи комбинация от мелфалан, преднизон и талидомид (вж. точка 4.4).

Популация в старческа възраст Профилът на нежелани реакции, съобщени при пациенти > 75-годишна възраст, лекувани с

талидомид 100 mg веднъж дневно, е подобен на профила на нежеланите реакции, наблюдаван при пациенти ≤ 75-годишна възраст, лекувани с талидомид 200 mg веднъж дневно (вж.

Таблица 3). Но пациентите на възраст > 75 години са с потенциален риск от по-висока честота на сериозни нежелани реакции.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

В литературата има съобщения за 18 случая на предозиране, отнасящи се за дози до 14,4 g. Няма съобщения за случаи на смърт и всички пациенти с предозиране са се възстановили без последствия. Не съществува специален антидот при предозиране на талидомид. В случай на предозиране трябва да бъдат мониторирани показателите на жизнените функции на пациента и трябва да бъде приложено подходящо подпомагащо лечение за поддържане на кръвното налягане и дихателния статус.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: имуносупресори, други имуносупресори, ATC код: L04AX02.

Талидомид има хирален център и клинично се използва под формата на рацемат на (+)-(R)- и (-)-(S)-талидомид. Спектърът на действие на талидомид не е напълно определен.

Механизъм на действие Талидомид показва имуномодулаторно, противовъзпалително и потенциално антинеопластично

действие. Данните от in vitro проучвания и клинични изпитвания подсказват, че имуномодулаторните, противовъзпалителните и антинеопластичните ефекти на талидомид могат да са свързани с потискане на синтезирането на свръхколичества от туморния некротичен фактор-алфа (TNF- ), демодулация на избрани адхезионни молекули върху клетъчната повърхност, участващи в миграцията на левкоцитите и с антиангиогенна активност. Талидомид също така е хипнотично седативно средство с централно действие, което не е барбитурово производно. Няма антибактериални ефекти.

Клинична ефикасност и безопасност

Резултатите от IFM 99-06 - Фаза 3 рандомизирано, открито, с паралелни групи, многоцентрово проучване демонстрират предимство по отношение на преживяемостта, когато талидомид се използва в комбинация с мелфалан и преднизон за 12 цикъла по 6 седмици за лечение на пациенти с новодиагностициран мултиплен миелом. В това проучване възрастовият диапазон на пациентите е 65-75 години, като 41 % (183/447) от пациентите са на възраст 70 години или по-

възрастни. Медианата на дозата талидомид е 217 mg и > 40 % от пациентите преминават

9 цикъла. Мелфалан и преднизон са прилагани в дози съответно 0,25 mg/kg/ден и 2 mg/kg/ден в дните от 1 до 4 на всеки 6-седмичен цикъл.

Освен анализа по протокол, е извършена актуализация на проучването IFM 99-06, като са представени данните от още 15 месеца проследяване. Медианата на общата преживяемост (OS) е съответно от 51,6 ± 4,5 и 33,2 ± 3,2 месеца в групите на МПТ и МП (97,5 % CI 0,42 до 0,84). Тази 18-месечна разлика е статистически значима с коефициент на риск по отношение на намаляване на риска от смърт в групата с МПТ от 0,56, 97,5 % доверителен интервал 0,42-0,84 и p-стойност < 0,001 (вж. Фигура 1).

Фигура 1: Обща преживяемост според лечението

 

 

 

 

 

 

 

0.8

 

 

 

 

 

 

 

0.6

 

 

 

 

 

 

 

Съотношение

 

 

 

 

 

 

 

0.4

 

 

 

 

 

 

 

 

Лечение

O/N+

Медиана на време на

 

 

 

 

 

 

 

преживяемост ± se (месеци)

 

 

 

 

0.2

MP

128/196

33,2 ± 3,2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

MP -T

62/125

51,6 ± 4,5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Време след рандомизацията (месец)

Педиатрична популация Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на

резултатите от проучванията с талидомид във всички подгрупи на педиатричната популация при мултиплен миелом (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

5.2Фармакокинетични свойства

Абсорбция Талидомид се абсорбира бавно след перорален прием. Максималните плазмени концентрации се

достигат 1-5 часа след приема. Едновременното приемане с храна забавя резорбцията, но не променя общата степен на резорбция.

Разпределение

Свързването на (+)-(R) и (-)-(S) енантиомерите с плазмените протеини е определено съответно като 55 % и 65 %. Талидомид присъства в спермата на пациентите от мъжки пол при нива, подобни на плазмените концентрации. По тази причина, поради установените тежки тератогенни ефекти на продукта, по време на лечението с талидомид и за период от 1 седмица след спиране на лечението, пациентите от мъжки пол трябва да използват презервативи, ако тяхната партньорка е бременна или е жена с детероден потенциал, която не използва ефективна контрацепция (вж. точка 4.4). Разпределението на талидомид не се повлиява в значима степен от променливите възраст, пол, бъбречна функция и биохимия на кръвта.

Биотрансформация Талидомид се метаболизира почти изцяло чрез неензимна хидролиза. Непромененият талидомид

в плазмата представлява 80 % от продуктите от обмяната в кръвообращението. Непромененият

талидомид е незначителен компонент (< 3 % от дозата) в урината. Освен талидомид, в плазмата и в голяма степен в урината присъстват и хидролизни продукти N-(o-карбоксибензоил) глутаримид и фталоил изоглутамин, образувани чрез неензимни процеси. Оксидативният метаболизъм не допринася значимо за общия метаболизъм на талидомид. Съществува минимален, катализиран от цитохром P450 системата, чернодробен метаболизъм на талидомид. Съществуват in vitro данни, които показват, че преднизон може да предизвика ензимна индукция, която би могла да намали системната експозиция на едновременно използвани лекарствени продукти. Релевантността на тези находки in vivo е неизвестна.

Елиминиране Средният плазмен елиминационен полуживот на талидомид след еднократни перорални дози в

диапазона между 50 mg и 400 mg е 5,5 до 7,3 часа. След еднократна перорална доза от 400 mg радиобелязан талидомид общото средно възстановяване е 93,6 % от приложената доза до ден 8. Голяма част от радиоaктивната доза се екскретира в рамките на 48 часа след прилагането на дозата. Основният път на екскретиране е чрез урината (< 90 %), докато екскретирането чрез фецеса е незначително.

Съществува линейна зависимост между телесното тегло и изчисления клирънс на талидомид: при пациенти с мултиплен миелом с телесно тегло от 47 до 133 kg клирънсът на талидомид варира между приблизително 6-12 L/h, което представлява увеличение на клирънса на талидомид от 0,621 L/h на 10 kg увеличение на телесното тегло.

Линейност/нелинейност

Общата системна експозиция (AUC) е пропорционална на дозата при условия на единична доза. Не се наблюдава времева зависимост на фармакокинетиката.

Чернодробно и бъбречно увреждане Степента на метаболизъм на талидомид чрез чернодробната цитохром Р450 система е минимална

иинтактен талидомид не се екскретира чрез бъбреците. Измерванията на бъбречната функция (CLcr) и на чернодробната функция (кръвна биохимия) показват минимален ефект на бъбречната

ичернодробната функция върху фармакокинетиката на талидомид. Поради това не се очаква метаболизмът на талидомид да се повлияе от нарушение на чернодробната или бъбречната функция. Данните от пациенти с бъбречно заболяване в краен стадий не предполагат никакво въздействие на бъбречната функция върху фармакокинетиката на талидомид. Като се има предвид обаче, че фармакологично активните метаболити се елиминират чрез урината, се препоръчва пациенти с тежко бъбречно увреждане да се наблюдават внимателно за всякакви нежелани реакции.

5.3Предклинични данни за безопасност

При мъжко куче, след прилагане в продължение на една година, са наблюдавани обратими запушвания в жлъчните каналчета при експозиции, 1,9 пъти по-високи от експозицията при хора.

Впроучвания при мишки и плъхове е отбелязан понижен брой на тромбоцитите. Това изглежда е свързано с талидомид и се проявява при експозиции 2,4 пъти по-високи от експозицията при хора. Това понижаване не е довело до клинични прояви.

Ведногодишно проучване при кучета са наблюдавани уголемяване и/или оцветяване в синьо на млечните жлези и удължаване на еструса при женските животни, при експозиции равни на 1,8 или повече от 3,6 пъти по-високи от експозицията при хора. Релевантността при хора е неизвестна.

Ефектът на талидомид върху функцията на щитовидната жлеза е оценен както при плъхове, така и при кучета. При кучетата не се наблюдава ефект. При плъхове, обаче, има забележимо дозозависимо намаляване на общия и свободния T4, което е по-постоянно при женските екземпляри.

Не се установява мутагенен или генотоксичен ефект при анализ на талидомид със стандартна батерия от тестове за генотоксичност. Не са установени данни за канцерогенност при експозиции приблизително 15, 13 и 39 пъти по-големи от изчислената клинична AUC при препоръчваната начална доза съответно при мишки, мъжки и женски плъхове.

Проучванията върху животни показват различия в чувствителността на отделните видове към тератогенните ефекти на талидомид. Талидомид е доказан тератоген при хора.

Впроучване при зайци не се установява ефект върху фертилитета на мъжките и женските, въпреки че се наблюдава тестикуларна дегенерация при мъжките животни.

Ведно проучване на пери- и постнаталната токсичност при зайци талидомид прилаган в дози до 500 mg/kg/ден води до аборти, увеличен брой на мъртвородените и намалена жизнеспособност на малките в периода на лактация. При поколението на майки, третирани с талидомид има увеличаване на абортите, забавено наддаване на тегло, промени в способностите за заучаване и в паметта, намален фертилитет и намален индекс на забременяване.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Капсулно съдържимо Прежелатинизирано нишесте Магнезиев стеарат

Състав на капсулата Желатин

Титанов диоксид (E171)

Печатно мастило Шеллак

Черен железен оксид (E172) Пропиленгликол

6.2Несъвместимости

Неприложимо

6.3Срок на годност

5 години

6.4Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5Вид и съдържание на опаковката

PVC/ PCTFE/алуминиев блистер, съдържащ 14 капсули.

Видове опаковки: 28 капсули (два блистера) фиксирани в картонена карта тип “портфейл”.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Капсулите не трябва да се отварят или смачкват. Ако талидомид прах влезе в контакт с кожата, тя трябва да се измие незабавно и обилно със сапун и вода. Ако талидомид влезе в контакт с

лигавици, те трябва да се промият обилно с вода.

Всички неизползвани капсули трябва да бъдат върнати на фармацевта в края на лечението.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Celgene Europe Limited 1 Longwalk Road Stockley Park

Uxbridge

UB11 1DB

Великобритания

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/08/443/001

9.ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 16 април 2008 г.

Дата на последно подновяване: 18 декември 2012 г.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта